Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Бляскаво разтапяне с Fink, ReelFeel

10.10.2017   Мирослава Вълчева
Fink в акция
Има недели, в които се завивате през глава още следобед и зареждате любим сериал или филм, който отдавна сте искали да гледате, но все не е бил идеалният момент, в който да може да се отпуснете напълно.

Има и такива, за които сте си направили план още преди няколко дни или седмица-две и искате – не искате, действате си. И в двата случая сте се погрижили този ден да не остане празен и незапомнен с нищо. Някои от вторите описани се оказват толкова неочаквано специални, че мислено давате задоволително хай файв на себе си.

Както може би се досещате, следващите редове ще са именно за една от тези неделни вечери, когато всичко е толкова лично и макар и в пълна зала с хора, усещате себе си някак категорично. Музикалната платформа ReelFeel често радва меломаните с изкусителни предложения в афиша си, а този път - заедно със SLC, предоставиха възможност за споделяне на емоции с любим за аудиторията си артист. След всеобща борба с ремонтите около НДК, все пак хората бяха намерили начин да влязат в Sofia Live Club и още преди 21.00 той бе пълен. Старт на вечерта бе дадена с проектиране на доста (ще си позволя това определение) алтернативен филм с неизлъчвани кадри от живота и творчеството на главния талант за това събитие. Нетърпеливостта на публиката бе напълно оправдана, във въздуха витаеше някаква масова нужда да бъдем заляти с откровените лирики и повлечени от пулсиращите инструментали.

В основния състав музикантите са трима, а за новия им албум и турнето към тях се присъединяват още двама барабанисти. Fink (Фин Грийнол) излиза на сцената заедно с другите четирима мъже – всички с цялостна визия, която намеква, че този лайв ще бъде от висока класа, настроението в клуба набира сила. Потапяме се в първите две песни – "Warm Shadow" от албума "Perfect Darkness" и "Day 22" от oще пресния "Resurgam" без много обяснения и приказки. "Sort Of Revolution" последва от репликата "сега ще добавим малко инди към това джази събитие”. Впечатляващи светлини през целия концерт, изпълваха пространството и изплитаха воал от бляскава атмосфера. Ще ми се да има някакъв специален бутон, с който вместо да си пускам песен на лаптопа/телефона, да се връщам за миг времево-пространствено за "Not Everything Was Better In The Past". Изпълненията на живо винаги са много по-вълнуващи от записите, а в случая това ще е едно от онези "някои неща в миналото са страхотни", както представи песента британецът.

Целият концерт имаше изключително добре премислена последователност на песните и репликите, които ни подаваше помежду им, създаваха една цялостна история. Рядкост е подобна концептуалност с внимание. "Perfect Darkness" бе преходът към "Resurgam" от едноименната колекция. От латински думата значи "ще полетя отново" и може би сякаш за миг и ние успяхме. В полета ни, Fink ни въведе към следващата песен ("Godhead") от новия албум като "една от онези самоубийствени балади; за дните, в които просто ти трябва добър приятел, с когото да поговориш". Описват изданието си като по-дръзко от предишните, с повече експерименти – е, нямаме нищо против да се появят още няколко такива "самоубийствени".

След края на събитието преброихме 11 китари по и до сцената. И още половин магазин за музикална техника. През цялото време - на всяка песен, имаше ротация на хора и инструменти, което създаваше особена динамика, а и ни беше интересно да наблюдаваме сега кой на какво ще хване да свири. Към средата на концерта сме, вече е прилично топло в клуба и сме позабаравили, че не е петък вечер. Може би затова следващата песен ("Fall Into The Light") бе посветена на "всички, които все още обичат да излизат вечер и да слушат музика шумно". След "This Isn’t A Mistake" отново бе направена препратка с думите: "Допускал съм много грешки в живота си, но следащата песен със сигурност не е една от тях. Не задълбавайте в премисляне, животът е лесен, ако останеш фокусиран". Тук чухме "Looking Too Closely", която макар и с призив към не-мислене, определено праща съзнанието ти в дълбини. "Много неща в живота започват с текстово съобщение" (засмях се с леко жегване – сетих се за поне 2-3 значими мои случая) бе уводът към "Words To The Wise", чиято мелодия и текст трептяха с изключителност. Така с лекота прозвучаха цели шест песни от новия диск, а аз лично тъкмо започнах да се наслаждавам всячески на присъствието под прожекторите, когато дойде моментът за последно заглавие. Щеше ми се да си постоим там поне още толкова време и да си говорим безмълвно, слушайки, чертаейки емоции в себе си.

Често мисля над това, че да си успял музикант, сигурно изисква куп жертви, които ние не виждаме или не осъзнаваме. Преди финалната "Pilgrim", Fink засегна темата, като сподели, че "преминаването на граници през ден-два е трудно нещо и никога не са сигурни, че ще си заслужава". След това с усмивка и отдъх добави, че заради това да види пълен клуб в неделя вечер, си заслужава. Тежко щях да приема липсата на бис, още повече техния. Соло изпълнението на "Biscuits" – посветена на времето, когато работел за музикалната индустрия, в офис, достигнал до върха на постиженията си, мислел, че това е страхотно. После решил да отиде отново "на дъното", тук, на сцената, и осъзнал, че преди изобщо не е било толкова велико. Мога ли да си пожелая и аз едно такова "дъно"? За второто парче биса и уви, последното, излязоха отново всички музиканти. Мениджърът им обяснявал, че бисовете са за да изсвирят това, което публиката иска. Fink ни каза "но моля ви, не викайте заглавия... това ще е каквото ние искаме вие да искате". "This Is The Thing".

Усещането след такъв концерт е разтапящо. Отвътре навън... и обратно. Пожелавам на всеки музикант мотивацията и възможностите да продължава да се бори за място в света.

За да можем ние да си подаряваме тези емоции.

Снимки на Серж Сетиян - в секцията "Галерия"


1075
100%
 

Ноември ´17


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930