Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Половин век Юрая Хийп в София

08.02.2019   Васил Громков - VaGro
Мик Бокс и Бърни Шоу

Преди около 40 години, като пубертиращ гимназист в байтошова България, бях категорично убеден, че съществуват две групи под името Юрая Хийп (Uriah Heep).

Едната е тази пърпълоподобната от 70-те с два-три хард рок хита и почти нулева успеваемост в световните класации. А втората е някаква диско-рок банда от началото на 80-те, на която въртяхме като бесни по дискотеките парчето "On The Rebound". Информацията в онези строги времена идваше съвсем оскъдна и ми трябваха години, за да разбера, че става дума за една и съща банда. А въпросната диско песен при това не е тяхна, ами кавър върху сингъл на британския музикант Ръсел Балард, излязъл в оригинал година по-рано. Юрая включват този трак в албума си "Abominog" от 1981 година и никога официално не го издават на сингъл. Но понеже в България култът към триото Цепелин-Пърпъл-Хийп е вечен и непреходен (световен необясним феномен), "On The Rebound" буквално окупира дискотеките в страната.

В резултат на всичко това, близо 40 години по-късно, ха познайте коя е първата песен към която посягам, когато се наложи да пусна нещо на Юрая Хийп? Накрая си викам, дай да ги уважа тези хора. 50 години са на сцена, последният им оцелял основател е на 71 години, имат нов 25 студиен албум ("Living Тhe Dream"), а за капак организатор е Бойко Гюров – един от най-най-сърцатите пичове в рок-ен-рол бранша у нас.

Да! Пълен респект към BGTSC и Бойко за пореден път! Когато си готин, позитивен и не консумираш грандомания, нещата винаги се получават. Дори в апокалиптична към рок-ен-рол среда, в каквато се превърна нашата агонизираща територия. Рок-ивент компанията се е концентрирала в две основни лайв-локации – зала "Универсиада" (за големите концерти) и клуб "Микстейп" (за по-малките изяви). И системата им работи перфектно! Няма избиване на комплекси с концерти в непристъпно негостоприемната "Арена Армеец". Съществува единствено истински неподправен рок-ен-рол дух. А този вид музикална култура обича точно такива будители. Най-важното в този свиреп занаят е първо да си ФЕН и чак второ – бизнесмен! Бойко Гюров е май единствен от тази порода у нас.

Много силен подгряващ съпорт за българската рок банда John Steel. Закъснях малко и пропуснах първите 2-3 трака в сета им, но това, което хванах до края, просто разцепи. С прекрасен саунд при това. Чух десетки коментари в залата на хора, които за първи път виждат и чуват групата. До един бяха суперположителни. Аплодисменти за безупречния съпорт!

Иначе 6 февруари се оказа леко куц ден откъм метеорологичен бекграунд. Само ден преди това ахаааа да дойде пролет и точно за концерта на британците някаква лепкава кална киша взе да саботира делничната музикална идилия. Това не попречи обаче зала "Универсиада" да се пръсне от народ, както в най-добрите рок-времена по тези земи. Хората бяха толкова спокойни и се радваха, че дори Тити Папазов, облечен в син анцуг, не ревеше този път, ами се усмихваше. Чудо ви казвам!

Забележка: Тротоарните плочки около залата са в безобразно състояние и в кишаво време се преодоляват като в играта "Супер Марио". Вижте там,  от Общината, и ги оправете, че идат избори и ще се наказваме!

Единственото кофти нещо на зимните концерти в България е облеклото на публиката. Сякаш някакъв моден кич-диктатор е забранил със смъртоносен закон използването на цветни дрехи между ноември и април. Имам чувството, че дори при соца хората бяха облечени по-пъстро и с вкус. Днешното е едно сиво-кафяво море, от което на всеки 100 остригани глави се мяркат по 2-3 с дълга кичара. Добре поне, че тези на сцената не се дават на фризьорските машинки все още.

Стига толкова! Май е време да понапиша нещо и за самите Юрая Хийп.

Предполагам сте наясно, че в дните преди концерта им в София съм прослушал последния албум "Living Тhe Dream" 4-5 пъти? И колкото повече го слушах, толкова повече си представях следната картинка:

Един ден Дийп Пърпъл (Deep Purple) се събрали и решили да се обадят по телефона на Юрая Хийп. Разговорът протекъл горе-долу така:
- Колеги, чухме, че ще празнувате 50 години на сцена! Ние тук сме написали десетина парчета, ама ни мързи да ги записваме. Искате ли да ги издадете вие във ваш нов албум?
- Давайте ги насам! – отговорили юрайците ... и така се родил диска "Living The Dream".

Това, разбира се, е абстрактна фантасмагория. Но и на живо в "Универсиада" се убедих категорично, че новите песни на Юрая са жив Дийп Пърпъл отвсякъде. А от 10 песни в него, те изпълниха точно 6, като ги наблъскаха от самото начало с по някое старо парче. Така концертът им се раздели неофициално на две части – начална "пърпълска" и финална "хипарски бест оф".

Две трети от концерта преминаха в половин дузина нови песни, прекъсвани за кратко от "Return Тo Fantasy" (1975), "Too Scared Тo Run" (1982) и "Rainbow Demon" (1972). Но странно! Дори при толкова изобилен нов материал, публика и изпълнители се забавляваха от сърце, а динозавърът Мик Бокс с такава небрежност въртеше магии с китарата, че все едно гледаш Гандалф с тъмни очила. През цялото време си мислех, дали този човек си е представял през далечната 1969 година, че половин век по-късно ще продължава да върти артистични сола, препускайки на турнета из целия свят?

Шокиращо е, че другите двама ветерани в състава на Хийп са се появили в групата почти 20 години след Мик (сериозно, дядо му "кутия" ли се е казвал?). Адски любим на живо ми стана Фил Ланзън на клавира. Едно, че величествената му фигура седеше впечатляващо на фона на огромната кръгла луна в бекграунд-паното, подчертавана визуално от светлините, и второ – кралските пози, в които се вживяваше, препускайки по клавишите. Страхотен образ.

В края на този 50-годишен концерт бяха оставени 4+2 златни хита. Всъщност всичките им, ако трябва да сме честни. Началото на ударната финална серия беше дадена с "Gypsy". По някаква случайност тази песен е свързана с една случка в моя пубертет и леко нескромно ще се наложи да цитирам част от първата ми книга "Аз бях DJ – през 80-те". (Айде, айде, Васко - скромността не е порок, тя е свинщина - б.р.)

"Тома Спространов беше дошъл с едно кашонче касети TDK, но без описи. Само отстрани пишеше кои два албума са на касетата от А и от Б страна. Дансингът - пълен до пръсване, напрежението огромно. По едно време Томата извади една касета, на която пишеше Uriah Heep, и ми каза:
- Намери ми песента "Gypsy", да я пуснем след това!
- А тя къде се намира точно на касетата? – попитах аз.
- Ами тук някъде в края на албума! – каза Томи и ме остави да търся.
При зверския шум (пусках на сцената до него) и слабите слушалки, всички песни на лентата ми звучаха абсолютно еднакво. Намерих нещо, което ми заприлича на въпросната песен, казах му, че е "готово!", Томата го обяви и, разбира се, прозвуча съвсем друго парче. Той се извини, че е станала грешка и ще чуем "Gypsy" след малко. И така всичко се повтори цели 4 пъти. Купонът се скапа, започнаха подсвирквания. Иначе благият Тома Спространов се разбесня сериозно и ми се развика. Направо потънах в земята от срам! Много кофти ситуация."

Тази случка е от 1984-а. 35 години по-късно вече слушах "Gypsy" на живо в "Универсиада" и категорично не бих я сбъркал никога повече. Както и последвалите я "Look Аt Yourself" (Бърни Шоу представи групата), "July Morning" (официално припозната като българска народна песен, необяснимо и за самия Мик Бокс) и "Lady In Black" (тук вече и публиката попя сериозно, а текстът се оказа лесен - само: "Ааааа-ааааа-ааааа"). За бис в актуалното турне на Юрая Хийп са оставени две парчета от 1972 година – "Sunrise", и най-популярната им песен по целия свят (без нас) "Easy Livin'". Уж само 15 песни, а час и 45 минути се изнизаха на един дъх. Неоспорим факт, че рок-легендите са си свършили изящно работата. При това им личеше, че се забавляват от сърце!

Юрайците изглеждат по-свежи от почти всички оцелели седемдесетарски групи. Не споменават за никакво спиране и прощални турнета. Така че като нищо ще ги гледаме още тук, след като осиновихме бившите им вокалисти за всеки случай.

Ще се видим на Джулая по градчета и селца!

Пуснете си "On The Rebound" в "тубата" и се разкършете малко!

Юрая Хийп все още са тук след половин век!

Сетлист:
 
Grazed By Heaven
Return Тo Fantasy
Living Тhe Dream
Too Scared То Run
Take Away My Soul
Knocking Аt My Door
Rainbow Demon
Waters Flowin'
Rocks In Тhe Road
Gypsy
Look Аt Yourself
July Morning
Lady In Black


Бис:

Sunrise
Easy Livin'


Снимки на Тонина Манфреди - в секцията "Галерия"



1129
100%
 

Август ´19


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031