Антиметър - туптящото сърце на Мик Мос на живо в София

Любовта има много имена.

Едно такова друго нейно име за мен е Музика. Тя може да ти даде цялата гама от емоции, която и самият живот предлага. Тя е негово отражение, както и мост за бягство от него. Иронично, нали.

Антиметър (Antimatter) е една от онези банди, които заобичваш постепенно. И в които се влюбваш все повече с всски албум, с всяки допир с музиката ѝ на живо. Чувстваш се все по-свързан с нея с всяка среща с характерите от групата и, разбира се, най-вече с нейното туптящо сърце Мик Мос (Mick Moss). И обратното също е вярно - Антиметър е туптящото сърце на Мик Мос. Композитор, текстописец, китарист и фронтмен. Той също е и, което може и да не ви е важно, но е и благ човек. Първата ни среща е преди, както той я помни, 8 години. Дори няма да проверявам прав ли е и това ли беше годината на дебюта на британците на българска сцена. Сякаш беше вчера – в читалище с широка и дълбока сцена, със седалки и мокет. Мик беше в компанията на друг благ човек и всичко гореизброено за него, е валидно и за този друг човек. Беше в София за акустичен концерт с Duncan Patterson (Alternative 4, екс-Anathema, екс-Antimatter).
 
Този петък, 22 март, Антиметър се връща за концерт в София. В същия клуб, където музикантите са свирили последния път преди 3 години – Live & Loud. Аз, както често се случва, тогава съм извън страната и не успявам да присъствам. Този път обаче, когато групата има дата у нас като част от The Black Market Tour 2019, съм тук. Очаквам много от шоуто. Ще го получа.

Загрявката на вечерта е от Violet Vanilla. Самите музиканти определят стила си като "green energy fusion". Смея ли да не се съглася? Формацията внася различен свеж полъх на родната сцена. Много музикантско, грабващо и класно изпълнение, при началото на което веднага се сещам за R.O.B.T.F. и си мисля, че ни липсват.

Хедлайнърите вече са горе и взимат инструментите. Искрена, дълбока и така сладка е тази емоция, която споделяме с тях тази вечер. Песни-класики, кавър на Floyd и парчета от новия албум – чудесен сетлист. Като казвам новия албум - за да се появи това произведение на изкуството със заглавие "The Black Market Enlightenment" (Music In Stone, 2018), Мик работи по него 18 месеца – записва всички китари, бас, синтезатори... Дискът отразява мрачни и трудни дни за него и болката е превърната в поезия. Изстрадана и меланхолична. За записите на барабаните е поканил Fab Regmann, част от концертния състав на Антиметър, с който Mик пътува на турнета. На сцената тази вечер са и басистът Ste Hughes, китаристът David Hall и - съответно, Мик Мос - китара и вокал. Започват с "The Third Arm", която пилотно представи новия проект и май-май за мнозина е фаворитът от изданието. После е "Stillborn Empires" от албума "The Judas Table" (Prophecy Productions, 2015), който всъщност представяха предния път. След някоя и друго изпълнение, идва и емблематичната композиция, на която няма наслушване - "The Last Laugh", от дебютa "Saviour" (2001). Много силно, красиво изпълнение и публика, която е там, рее се заедно с песента. Сетне - "Monochrome" от "Fear Оf А Unique Identity" (Prophecy Productions, 2012)... След още две изпълнения идва ред на "Welcome Тo Тhe Machine" – кавър на Pink Floyd – естествено добре приет и очакван. По-натам: "Redemption" от "Leaving Eden" (Prophecy Productions, 2007) и докато усещам кожата ми да настръхва на тези извънредно затрогващи звуци, си представям как точно ще прегърна Mик когато слезе от сцената...

До края прозвучават още "Leaving Eden", "Between Тhe Atoms" и оставената за бис "Sanctification"...

... Прегръдката е силна и топла - тежи повече от сто, от хиляда думи.