Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Стефан Вълдобрев отбелязва своя 50-годишен юбилей с книга

13.05.2020   MySound.bg
Книга за песните

Актьор, музикант, текстописец, знаков фронтмен на група Обичайните заподозрени, един от най-многоликите и талантливи артисти в БългарияСтефан Вълдобрев, празнува своя 50-годишен юбилей тази година на 20 май.

Рожденият ден е специален и необичаен: заедно с издателство "Книгомания" пуска на пазара своя "Книга за песните". Красивият том от над 360 страници с твърда подвързия включва текстове на песни, спомени и изповеди, снимки и факсимилета на тефтери и нотни тетрадки и ще се появи в книжарниците на 15 май. Дотогава най-нетърпеливите последователи на артиста могат да закупят изданието онлайн и да бъдат сред първите, получили автограф.  

"Ще си спомня какво е предизвикало думите да се появят. Кое ги е събрало с мелодията. Къде съм бил аз тогава, какво се е случвало с мен, около мен и как ми е повлияло. Как съм се променял и как са се променяли песните", обобщава намеренията си авторът. Редактор на изданието е писателят и драматург Яна Борисова, а дизайнер – Тодор Манолов. Фотографиите са дело на Павел Червенков. Уви, условията на извънредно положение в страната осуетиха подготвяния от Стефан Вълдобрев необичаен концерт-премиера в зала 1 на НДК през месец май с участието на Обичайните заподозрени и много нови "специално запоздозрени" актьори, музиканти, колеги, приятели, гости и герои от книгата. "Книга за песните" е първа книга на Стефан Вълдобрев, която може да се определи като литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. В нея той се проявява като умел разказвач, описвайки честно, чувствено, без маниери и преструвки творческия процес по създаването на 41 песни, като се обхваща периодът от 80-те години до днес. Изданието повежда читателя на вълнуваща разходка: как от случайно хрумване, срички, каламбур или произволна словесна или музикална фраза, пречупена през контекста на обществените събития и през призмата на личния живот на артиста, може да се създаде хит.

"Актьорството е центърът на тежестта ми. Това е академичното ми образование, това е моят занаят. Създавам песни, защото не мога да не го правя. Моделът, който ме е формирал, е рокендрол с китари, идеи и послание. Изкрещяно, понякога фалшиво, но въздействащо и честно".

Всеки текст на песен всъщност е готовият сглобен пъзел от записки и чернови, спомени, впечатления, размисли, колебания, личностно израстване. За първи път Стефан Вълдобрев допуска толкова близо до себе си своята публиката, разкрива начина си на мислене и ценностите си, как зазвучава музиката в ума му, какви "трикове" прилага по време на записите си. Но докато четете тези 41 разказа за създаването на най-популярните му песни, превърнали се в хитове и устояли изпитанието на времето, ще усетите и оцените лекотата и искреността, с която авторът ви забавлява, ще се усмихнете на хумора и самоиронията, на способността му да се радва на малките неща от ежедневието, на вярата му, че нищо в живота не е случайно. "България ми приличаше на чудно хубава жена, която не носи грим, не ходи на прическа и педикюр, няма татуси и пиърсинг. Естествена, дива, на ръба между хаоса и реда. Това страшно ми харесваше, понеже прекаленият ред по света беше започнал да ме плаши. Никъде не бях срещал толкова много разнообразна красота, побрана на толкова малко място, както у нас. Когато шофирах, пейзажите на всеки петнайсет минути се сменяха изцяло и ставаха различно хубави от предишните. Смисълът беше да се наслаждаваш на момента и да запомняш".

Не на последно място в тези 41 истории е и нишката на благодарност, която минава между редовете – към личностите, които са го подкрепяли в професионалния му път, и за споделенето творчество. Специална глава е отделена на Лили Иванова и съвместната им работа от последните над 15 години и как се появяват на бял свят песните "Този миг", "Обичай ме", "Дали?" и "Севдана".

"Когато си на двайсет, мислиш за "големите" неща, как следващият ти албум ще покори света, ще се появят компаниите гиганти, ще счупиш рекордите, ще шашнеш MTV. И пропускаш най-важното – песните се правят не за целия свят, а за един конкретен човек и един конкретен триминутен миг от неговия живот. Тогава ти и той сте заедно и тази силна връзка е завинаги". Това са думи от предговорите на "Книга на песните". По-нататък Стефан Вълдобрев ни доверява, че в началото песните са вдъхновявани по един или друг начин от спектаклите, в които играе. Не като думи или фрази, а като разсъждаване върху темата на пиесата и намиране на допирни точки с личните му вълнения в момента. Първата негова песен, която се появява в национален ефир, е "Май", когато вече е студент в НАТФИЗ. С чувство за хумор пък ни разказва как слоган на Георги Господинов за столична сладкарница става част от песента "Кино" и каква игра на думи може да се направи от фразата "Нашите пасти са вашите страсти". Тази песен е побрала поне осем стила – рок, суинг, ню уейв, електро-пънк, джаз, поп, гръндж и мюзикхолни речитативи, мисли си музикантът. "Не е било умишлено и в крайна сметка резултатът е изненадващо компактен, но като всеки начинаещ автор исках да побера световното познание още в първото си произведение", отбелязва днес с лека самоирония.

Песента-емблема на 90-те години, която му донася популярност, е "Обичам те, мила" – "мелодия за връзка ключове и гребенче", определя я Вълдобрев. "Тази песен беше плод на една актьорска шега, един витизчийски порив за изява, за медийност, за популярност". Тя е от времето, когато се чувства "допингиран с театър". От страниците в книгата ще научите как се включва и Мая Бежанска в този проект и каква е тайната на успешното и запомнящо се звучене на песента.

Следват разплитането на още загадки: какво е общото между песента "Рай" и Шекспир; как "Едно" ознаменува най-радостното събитие: скоро ще се роди дъщерята Мария; как от три акорда и един-единствен мотив се стига до "Вълк", как правописът на думата "експлодирам" за малко да провали едноименната песен; защо "Аз ли съм или не съм" е любима песен не само на хиляди българи, а и на самия изпълнител; защо "Холивуд" е шампион по най-бавно написан текст; как заглавието "Сняг на Сахара" от учебник по география става песен, как е възможно човекът на движението Стефан Вълдобрев да създаде хит за "забавянето": "По-полека", и много други. Включени са още биографични истории за песните "Фойерверк", която "узряваше бавно като вино", музиката към проекта "Светът е голям" е най-мащабният музикален проект – записвана е едновременно в пет различни студия, "Златен медал" – най-честната песен, "Силикон", "Хромозоми", "Там ще избягаме, там ще се скрием", "Бряг с цвят най-зелен", "Хеликоптер", "Тази песен не е за любов"...

През цялото време, макар да е "Книга на песните", в изданието намират място и киното, и театърът: Стефан Вълдобрев разказва за ролите си, за еуфорията си от получаването на първата главна роля във филм ("Изпепеляване", 2004), за театралните турнета из страната. Ето какво споделя авторът отново шеговито: "Ролките бяха от "Карибски пирати" и "Господар и командир". Американските колеги снимали сцени от по три-четири минути и на нас не ни оставаше нищо друго, освен много дисциплинарно да се вместим в остатъка от минута – минута и половина. Беше доста забавно и вдъхновяващо да знаеш, че твоята затворническа физиономия се запечатва веднага след Ръсел Кроу или Джони Деп. Само няколко месеца по късно, през август, "Изпепеляване" имаше изключително успешна премиера на фестивала "Златна роза" във Варна.

"Книга за песните" е литературен албум от текстове, поезия и биографични истории. Надяваме се, че след прочитането ѝ публиката ще изпита онова особено чувство, което кара кожата да настръхне – игличките, заради които всеки талантлив артист като Стефан Вълдобрев живее.



584
100%
 

Август ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31