Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Напусна ни легендарният рок и метъл продуцент Мартин Бърч

11.08.2020   MySound.bg
Мартин Бърч

Легендарният продуцент Мартин Бърч (Martin Birch) почина на 71-годишна възраст.

Британецът (в средата на снимката) изведе в звездна орбита титани като Iron Maiden, Fleetwood Mac и Deep Purple, а името му грее в кредитите на някои от най-великите рок и метъл тави между 1969 и 1992 година. Той стои зад девет поредни издания на Iron Maiden, първите шест албума на Whitesnake, записите на Deep Purple от 1969 до 1977 година, Black Sabbath, първите пет проекта на Fleetwood Mac (1969 - 1973) и много други.

Новината за кончината на продуцента беше потвърдена от Дейвид Ковърдейл, който написа в Twitter: "С много мъка в сърцето научих, че моят много скъп приятел и продуцент Мартин Бърч е починал. Мартин беше огромна част от живота ми … помагаше ми от първия път, когато се срещнахме, до "Slide It In" (седмият студиен албум на бандата от 1984 г.). Моля се за неговото семейство, приятели и фенове".

През 80-те Бърч бе основна движеща сила за Iron Maiden, като направляваше създаването и записването на всичките им тави от "Killers" (1981) до "Fear Оf Тhe Dark" (1992). Характерният му продуцентски почерк стои под "Heaven Аnd Hell" и "Mob Rules" на Black Sabbath и няколко проекта на Rainbow.

Мартин Бърч се оттегли от продуценството през 1992 година на едва 43. Последният албум с неговия подпис е шедьовърът на Iron Maiden "Fear Оf Тhe Dark".
 
Свързваме името на покойния още с издания на Blue Öyster  Cult, Джеф Бек, Гари Мур, Уейн Каунти, Роджър Глоувър, Джон Лорд, Питър Грийн, Уишбоун Аш, Майкъл Шенкер и много други. В албума на Fleetwood Mac "Mystery Тo Me" (1973) свири на акустична китара. Песента "Hard Lovin' Man" на Deep Purple от "Deep Purple In Rock" е посветена на него. Тъкмо Бърч дава идея за криво премодулирания звук в същата тава на британците, които революционизираха саунда на рока. Ламповите усилватели имат "полезното" свойство да изкривяват звука – дисторшън, благодарение на който се гради звуково кариерата на хеви метъл групите. А пионери в тази насока са "дълбовиолетовите". Eдинственото условие към Бърч е за "звук, по-силен от всичко досега". В имената на гърба на винила той е описан не само като инженер, но и като катализатор, който осигурява на групата всичко, от което се нуждаят. Както Йън Гилън заявява, от записите се появява една : "доста значима плоча", която предначертава изцяло границите на прогресив рока.

Само за шест месеца, между август 1967 г. и януари 1970 г., бандата издава три тави ("Book Of Taliesyn","Deep Purple"и "Concerto") и един сингъл ("Hallelujah"). По предложение на Мартин Бърч всеки от тях представя групата в тотално различна светлина. Съвсем по друг начин изглеждат музикантите на живо - на сцената те демонстрират хъс и мощ, чудовищна сила, която буквално смазва присъстващите със своето великолепие, пропито с блус рифове, вагнерианска церемониалност и почти оперни писъци.  

Какво е да работиш с Мартин Бърч?

Отговаря Стив Харис: "Винаги съм искал да работя с Мартин като продуцент. Той продуцира най-големите групи като Deep Purple, Whitesnake, Rainbow, Black Sabbath и още няколко и когато Iron Maiden започнаха да стават големи, аз го помолих да работи с нас. Мартин Бърч има страхотно чувство за звука и само слушайки групата, веднага знае какъв звук трябва да имат, но без да променя музиката. Това, което е наистина интересно, е, че той никога не прехвърля същия звук от едни албум на следващия, докато толкова много други продуценти гледат да приложат една и съща рецепта за групите. А Мартин Бърч е някой, който се вслушва нашите желания и ни дава представа за това, което искаме".

Брус Дикинсън: "... Пашкулът на студиото ни беше нашата музикална детска площадка, в която откривахме нови играчки и нови другарчета. Всичко се записваше с най-голямо внимание към детайла - все още работим така - на евтин касетофон. Това се превръщаше в ориентир, когато започнехме да записваме в студиото.

В края на един от дните се появи Мартин Бърч. Той прослуша песните ни. Не коментира нищо, просто седеше замислен и ги слушаше внимателно. Малко по-късно, когато двамата отидохме да изпием по няколко бири, той ми разкри своята философия при създаването на един албум.

- Има два типа продуценти - каза той. - Единият мисли, че записът е негов, че ще го направи истински хит и ще продаде тонове от него, с което всички ще кажат, че е велик продуцент. 

Мартин отпи от бирата си и огледа бара с презрение.

- Другият тип продуценти са като огледала. Ние отразяваме артистите по възможно най-добрия начин, за да предадем посланието, звука и целта им.

- Ами ако бандата е скапана? - попитах аз.

- Не се занимавам с калпави банди".      

Снимка: Ultimate Classic Rock   

566
100%
 

Ноември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30