Авторски музикални новини, снимки и репортажи за всички стилове и изпълнители

Кой спечели биографията на Фреди Меркюри?

19.10.2020   MySound.bg
Куин

Поредното издание на любимата ви рубрика "Спечели с MySound.bg" завърши.

Предложението и този път бе от нашите приятели в издателство "Сиела", в чийто каталог излезе "Фреди Меркюри: Биография" на Лора Джаксън. Двама от вас получиха уникалния шанс да се сдобият с луксозното издание. Имената на късметлиите бяха изтеглени на принципа на томболата сред всички, дали правилен и навременен отговор на въпроса:

До кого от бъдещите колеги на Фреди в Куин се установява семейството му, след като се премества в град Фелтъм, Великобритания, през 1959 година?

Вярното е: Брайън Мей (вляво на снимката).

Честито на Трифон Тонев и Станимир Добрев.

Секс, наркотици и рок-ен-рол, но и божествен талант се преплитат интригуващо в биографията на гениалния вокалист на Куин (Queen).

Със специфичните си жестове на сцената и с божествения си глас Фреди Меркюри – вокалистът на знаменитата британската банда, е една от рок звездите, които са оставили ярка следа не само на музикалната сцена, но и в световната история. Съдбата на краля със звезден глас оживява отново в превод на Цветана Генчева.

Родено с името Фарух Булсара, гениалното момче от остров Занзибар остава енигма години след трагичната си кончина. Истинска стихия на сцената и в студиото, но и човек, раздиран от терзания и противоречия – считаният за един от най-влиятелните рок музиканти певец печели милиарди сърца по света и се превръща в легенда с умението си да изправя на крака стадиони от почитатели и да вдъхва живот на всяка песен. Винаги готов да се изправи срещу общоприетото, той успява да предизвика истинска революция в света на музиката. А ексцентричният му начин на живот и до днес буди противоречиви мнения.

"Спечели с MySound.bg" ще продължи скоро.

Откъс от "Фреди Меркюри: Биография"

Първа глава

Роди се звезда

Фреди Мeркюри е една от най-великите легенди в рок музиката. Обаятелният фронтмен приковава вниманието на публиката, а медийният му образ е на безупречен професионалист, забележителна личност, култов ексцентрик. Той е човек на крайностите – забавен и едновременно жесток, а честата употреба на кокаин подчертава склонността му към невъздържаност и подхранва неистовия му сексуален апетит. Мeркюри е неспособен да бъде верен на хомосексуалните партньори, на които държи, затова пък остава докрай предан на любовта си към Мери Остин, с която се познава още преди славата да го изстреля в стратосферата. Безразсъдният му начин на живот като гей – необузданата страст понякога го тласка към царството на презрените улични търговци на плът – довежда до трагичната му смърт от СПИН през 1991 г., когато е на 45. След убийството на Джон Ленън смъртта на нито една рок звезда не е причинявала подобен трус, чиито вълни заливат целия свят.

Същевременно Меркюри е образован, интелигентен и изключително начетен мъж, със задълбочени познания по изкуство. Той е възхитителен разказвач, умее да подхвърля невероятно находчиви, нецензурни забележки, способен е да прояви безгранична доброта, преданост и щедрост към малката си, внимателно подбрана група приятели. Проявява забележителна сила и трогателен кураж, когато научава за фаталното заболяване и очаква настъпващата смърт. Нищо чудно, че този парадоксален егоцентрик привлича вниманието на кинотворци, а новината, че през 2011 г. ще започне производството на широкоекранен биографичен филм, посветен на Фреди Меркюри, със Саша Барън Коен в ролята на певеца, предизвиква огромно въодушевление сред безбройните верни фенове на Queen.

Когато питат магнетичния изпълнител как иска да го запомнят, той махва пренебрежително с ръка.

"А откъде да знам. Изобщо няма да ми пука след, като умра".

Истината е, че да бъде обезсмъртен на големия екран в скъп филм с размах, е напълно заслужена награда за Фреди.

Но зад непочтителната фриволност и харизмата кой е истинският Фреди Меркюри?

Фреди Меркюри е роден под името Фарух Булсара на 5 септември 1946 г. в държавната болница на Острова на подправките Занзибар в Индийския океан. Той донася истинска радост на Джер и Боми Булсара, които обичат безумно първородното си дете. Бащата Боми, който има персийски произход, работи като касиер в Британската колониална служба. Всеки ден след работа, рано следобед, семейството отива на плажа, за да учи сина си да плува, или пък тримата се разхождат из екзотичните градини в града.

За съжаление, този идиличен живот започва да се разпада, когато през 1951 г. момчето е записано в мисионерското училище на острова, ръководено педантично от строги британски монахини. Няколко месеца по-късно, след като цели шест години е бил единствено дете, се ражда сестра му Кашмира и Фреди вече не е център на вниманието. Докато се опитва да се приспособи към новостите в живота си, баща му получава ново назначение в Индия и преместването им от Занзибар в Бомбай предизвиква истински катаклизъм в семейството.

Семейство Булсара се радва искрено на неочакваната промяна. Боми и Джер са парси – съвременни потомци на древните поклонници на зороастризма – и макар вярата им да била водеща в Древна Персия преди мюсюлманските завоевания от ХVII в. насам, повечето парси се били заселили около Бомбай. Освен че ще се чувстват спокойни сред съмишленици, родителите на Меркюри са убедени, че това е най-подходящото място, на което синът им ще получи добро образование. Макар семейството да живее в комфорт, в просторна къща с прислуга, Боми Булсара не бил сигурен, че ще запази работата си, затова най-доброто разрешение според него е семейството да изпрати голямото си дете, което е едва на седем години, в пансион.

Училище "Сейнт Питър" е британско частно училище в Панчгани, Махаращра, в което се прилагат традиционните методи на обучение, набляга се на спортове като крикет, бокс и тенис на маса. Меркюри скоро разбира, че ненавижда крикета, но за известно време се увлича по бокса. Макар след години да твърди, че спортовете му се удавали, истината е, че те не са неговата стихия. Слабото момче, гъвкаво и пъргаво като хрътка, се справя най-добре с тениса на маса, спорт, за който са необходими бързина и ловкост. Освен че по-късно става училищен шампион по тенис на маса, той бележи добри постижения и в леката атлетика.

Когато е на осем, Меркюри започва уроци по пиано в "Сейнт Питър". Той послушно упражнява гамата, докато учи с майка си, за да я зарадва. Сега, когато вече разчита на професионалист, интересът му се събужда, проявяват се музикалните му наклонности и уроците по пиано се превръщат в истинско удоволствие. Освен това очаква с нетърпение всяко връщане у дома. Съучениците му отдавна вече го наричат ФредиФарух остава в миналото. Новото име допада и на семейството му.

Религията играе съществена роля в живота на момчето. Парсите изповядат вярата си в огнени храмове, където свещените пламъци горят непрекъснато – някои повече от 2000 години – и пред тях се изричат молитви, полагат се клетви за вярност. Също като останалите деца на парси Меркюри посещава тези храмове. Според обичая официалният ритуал за инициация е извършен, когато е на осем години, по време на церемонията навджот, проведена от свещеник магус. Малкият Фреди се отнася изключително сериозно към тържествената церемония, осъществена напълно в духа на старите традиции.

Като търговски и финансов център на Индия Бомбай е многолюден град, чийто вихрен живот очарова Меркюри. Той се гмурва сред човешката гмеж всеки път, когато има възможност. Обожава както романтиката на Малабар Хил и изгледа, който се разкрива оттам към Арабско море, така и великолепната, грижливо поддържана Виктория Гардънс на Пърил Роуд, дори хаоса на пристанището в Бомбай, където наблюдава как търговските кораби се смаляват, когато навлизат навътре в морето. Често се лута из лабиринта от тесни улички с базари, където змиеукротители седят с кръстосани крака на земята, изпълнявайки на флейти мистериозни хипнотични мелодии, а факири се изтягат върху дъски със стърчащи от тях пирони. Екзотичната култура на Бомбай се допълва от възхитителната архитектура на града и създава общо впечатление за величие, пъстрота и блясък, извор на вдъхновение за зараждащия се творчески усет на Меркюри.

Като момче Меркюри е неустоимо привлечен от шума и оживлението на тези пазари. Тъй като в джоба си разполагал само с няколко рупи, той се научава да надприказва лукавите арабски търговци, бързо набелязвал онова, което желаел, и се пазарял така, че да постигне своето. Години по-късно, когато вече е милионер и пазарува в най-изисканите магазини по света, той прекарва в тях толкова дълго, че хората с него започвали да се оплакват, че ще припаднат от умора. Дава огромни суми за безценни антики и произведения на изкуството, наслаждава се изключително много, докато ги купува, доставя му несравнимо удоволствие да ги притежава.

По улиците на Бомбай се говорят най-различни езици, долавят се звуците на необхватен калейдоскоп от музикални жанрове, най-вече струнни инструменти, които оказват огромно влияние върху ранното развитие на Меркюри. Родителите му са културни хора, предпочитащи класическата музика и опера, които Меркюри се научава да харесва на по-късен етап от живота си. Преобладаващите местни мелодии са повлияни от мистичните ритми на индийската музика, а между средата и края на 50-те в Бомбай започва да навлиза и новата популярна музика, наречена рокендрол.

Малко преди да се яви на изпит по пиано – теория и практика за квалификация IV степен, – вече се знае, че Фреди Меркюри е луд по музиката. Създава своя банда, The Hectics, много точно име, което отразява неизчерпаемата енергия, която кипи у него. Има огромно желание да пее и отчаяно се опитва да го прави пред публика, дейност строго забранена от демодирано архаичните правила на училището. Независимо от това той вече пее в хора на училището и редовно участва в аматьорски продукции. Когато изпълнява музиката си на училищни празници и партита, съчетанието от практиката в хора и помпозните маниери, които демонстрира пред публика, внасят оригиналност в изпълненията му.

Макар ръководството на пансиона да държи на строгата дисциплина, Меркюри в много отношения харесва живота си там. Натъжава се единствено, защото не вижда често семейството си – факт, над който според онези, които го познават добре, той мисли много задълбочено в идните години. Докато живее в Мюнхен, често ходи на гости на музикалния продуцент Райнхолд Мак, където наблюдава разбирателството и хармонията между Мак и децата му.

Мак разказва, че веднъж чул Меркюри да обяснява на сина му колко много му липсвали домашният живот и общуването с родителите, тъй като били разделени за дълго. Официално Меркюри признава единствено: "Едно от нещата, на които те учат пансионите, е как да се грижиш за себе си още от малък. Аз се научих как да бъда независим и да не разчитам на никого".

Въпреки че обича да се перчи, той често е самотен. Тъй като баща му непрекъснато пътува, Меркюри неведнъж прекарва празниците при роднини, дори остава в пансиона, когато останалите ученици се прибират вкъщи. Това означава, че в годините, когато се изгражда характерът му, той няма възможност да създаде връзка със семейството си. Крие тези чувства и постепенно се затваря в защитна черупка. С възрастта тази тенденция става толкова изразена, че когато пожелае, успява напълно да се изключи или да пропъди дадена мисъл.

Тази склонност към изолация не е единствената причина, поради която Фреди никога не споменава една важна част от развитието си – времето, когато навлиза в юношеството. Другата причина се оказват последните му две години в "Сейнт Питър", когато се впуска в извънкласните занимания, превърнали се в символи на живота в частните английски училища – побоите и хомосексуализма.

Тъй като има базисни умения и познания по бокс, младият Фреди Меркюри успява да се защитава и този проблем не оставя следи у него. Затова пък с хомосексуалността е различно. Макар по-късно да става известен колкото с женственото, толкова и с възмутителното си поведение на обществени места, Меркюри е изключително затворен човек. На фона на славата си в световен мащаб той дава сравнително малко интервюта и в тях не споменава почти нищо за възпитанието и детството си или за хомосексуалността си.

Изглежда, че в "Сейнт Питър" Меркюри не се е сблъскал с нетрадиционния сексуален апетит на връстниците си, ами с личните си предпочитания. Веднъж признава: "Съучениците ми ме сваляха. Не че бях шокиран. Тогава бях млад и зелен. Това е просто етап, през който преминават всички момчета. Повече няма какво да обяснявам".

По-късно признава за първите си опити в хомосексуализма, докато е бил в "Сейнт Питър", но естественият начин, по който приема положението, издава, че нито съжалява, нито се е съпротивлявал. Малко вероятно е да е споделил с родителите си – според зороастрийската вяра хомосексуалността е равносилна на морално падение.

Няма съмнение, че Меркюри се е гордеел с умението си да крие толкова умело тайната си. След време с огромно удоволствие подчертава забележителната си самостоятелност, която е възприел през годините в пансиона. Предстои обаче въпросната самостоятелност и независимостта му, които по всяка вероятност успяват да посеят единствено семето на подчертана уязвимост, да бъдат подложени на изпитание. Заради политическия интерес, проявен към Индия в началото на века, родителите му са сред онези, решили да напуснат страната. Събират покъщнината си и се местят в Англия. Установяват се в град Фелтам, графство Мидълсекс.

Вероятно емоционалният Меркюри преживява неописуем културен шок, когато попада в разположеното близо до летище "Хийтроу" градче Фелтам. В момчето кипи енергията на тийнейджър, натрупал нетипични за годините си опит и знания. Изглежда различно, говори с различен акцент от местните, темпераментът му също е различен и в квартала се отнасят към него като към различен. Още от самото начало страда от този типичен за невежите хора фанатизъм, който го превръща в обект на подигравки и обиди. Първата му реакция е да се свие в черупката си, но след като осъзнава, че животът му ще протече на това място, разбира, че не си струва да се крие. Благодарение на забележителната си самодисциплина той разработва простичък план, с който да отбие ударите.

Тъй като ограничените му мъчители го възприемат като странен чужденец, заради тях той се прави на странна птица, долетяла от Персия, и се присмива безмилостно на себе си. По този начин ги лишава от жилото и от забавлението им. Тази маневра за отклоняване на вниманието обаче взема своята дан. Той се прибира вкъщи нещастен, неуверен, преизпълнен с отчаяното желание да намери своето място и същевременно – с пълното съзнание, че е различен. Вероятно несигурността и отчуждението, които се налага да изтърпи, го зареждат с копнежа да привлича вниманието към себе си и по този начин да си извоюва правото да бъде приет. Колкото по-екстровертно се държи, толкова по-дълбоки стават чувствителността и резервираността му.

Когато пристигат в Мидълсекс, семейство Булсара отсядат при роднини, докато се преместят в малка къща близнак във викториански стил, съвсем близо до Фелтам парк. Меркюри няма откъде да знае, че на по-малко от пет минути път пеша живеят Харолд и Рут Мей, чието единствено дете, Брайън, вече се изявява като китарист.

Преместването във Великобритания е драстична промяна за всички. Боми Булсара се е отказал от привилегирования си пост и е постъпил на непретенциозна работа в счетоводството на "Форти". За него това е понижение. Вече няма прислуга, която да се грижи за нуждите на семейството, парите също намаляват. На Меркюри му се налага да пътува заедно с простолюдието с автобус до училището в Айзълуърт, където го заливат подигравки. По-късно Фреди категорично отказва да говори за този период от живота си.

Не е изненада, че в резултат от това трето преместване в рамките на четиринайсет години, което при това е съпътствано от лавина неприятни моменти и низ от конфликти в решителен момент от обучението му, оценките на Меркюри в училище стават все по-лоши. Едва успява да издържи три от изпитите за средно образование – по изкуство, история и английски. Но това не е чак такъв удар. Меркюри отдавна предпочита музиката и изкуството пред сухите, чисто теоретични предмети, към които никога не е проявявал особен интерес. Освен това няма намерение да кандидатства в университет.

Също така няма намерение да си търси работа, която изисква тежък физически труд. Когато е на седемнайсет, на два пъти се хваща на работа – единия път в кетъринг услугите на "Хийтроу", а след това пренася щайги в местен склад. В склада Меркюри се проявява като толкова отявлен мързеливец, че се налага колегите му да поемат и неговата работа. Опитва се да им пробута неубедителното извинение, че е музикант и не може да си съсипва ръцете с подобен тежък труд.

За да постъпи в школа по изкуствата, Меркюри има нужда от една-единствена шестица по изкуство. На родителите му никак не им се иска да поощряват амбицията му, тъй като имали съвсем различни планове за сина си. Нуждата на Меркюри да бъде приет на новото място им е чужда, тъй като те се придържат към старата, позната култура, към обичаите и вярванията си, така че не минава много време и между поколенията зейва пропаст, която ги отчуждава. Меркюри, отначало тласкан от необходимостта да се интегрира в типично британския живот, открива, че разбиранията на родителите му никак не го привличат, и не вижда как биха могли да заемат важна роля в бъдещето му. Разтревожено, че бохемската атмосфера в школата по изкуства може да ги отчужди още повече, семейството решава да го разубеди да постъпи там. Меркюри обаче е роден манипулатор. Години по-късно Брайън Мей признава, че звездата е бил най-мотивираният човек, когото познава. През 1966 г. Фреди решава да учи в колеж по изкуствата, а той обикновено получава онова, което пожелае.



477
100%
 

Ноември ´20


ПонВтСрЧетПетСъбНед
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30